Разходите в българското земеделие растат 4 пъти по-бързо от цените на продукцията

Енергията и горивата поскъпват с 20,3%, торовете – с 15,9%, докато цените на земеделската продукция се увеличават едва с 2,1%

Българските земеделци плащат все повече за производството, докато цените, на които продават продукцията си, растат значително по-бавно.

През второто тримесечие на 2026 г. цените на селскостопанската продукция у нас са се увеличили с 2,1% спрямо година по-рано, а разходите за стоки и услуги за текущо потребление в земеделието са нараснали с 9,3%, показват данните на Националния статистически институт.

Най-силно поскъпването се усеща при енергията. Електроенергията и горивата са с 20,3% по-скъпи на годишна база. Минералните торове са поскъпнали с 15,9%, семената и посадъчният материал – със 7,8%, а ветеринарните разходи – с 5%. За производителите това означава, че по-голяма част от приходите отива за покриване на разходите още преди да остане марж за печалба.

Зад общия ръст от 2,1% на цените на селскостопанската продукция се крият сериозни разлики между отделните производства. Растениевъдната продукция е поскъпнала с 5,7%, докато при животинската има спад от 1,2%. Цените на пресните зеленчуци са скочили с 38,7%, като при доматите увеличението достига 53,9%. При индустриалните култури ръстът е 12,8%, а слънчогледът е поскъпнал с 13,3%.

При други ключови производства тенденцията е обратна. Плодовете са поевтинели с 28,1%, а зърнените култури – с 2,6%. Цената на пшеницата е намаляла с 4,6%, а на царевицата за зърно – с 2,9%. При животните спадът достига 20,2% при свинете, докато цената на кравето мляко е намаляла със 7,6%.

Така средният индекс на цените прикрива различна реалност за отделните стопанства. Производителите на зеленчуци например получават значително повече за част от продукцията си, но едновременно с това плащат повече за горива, електроенергия, торове и посадъчен материал. При зърнопроизводството картината е по-тежка – цените на основни култури намаляват, докато ключови разходи за производството се увеличават.

На европейския пазар натискът е още по-ясно очертан. Евростат отчита спад от 5,8% на цените на селскостопанската продукция в ЕС през второто тримесечие на 2026 г., докато цените на влаганите в земеделието стоки и услуги са се увеличили с 4,7%. Енергията и смазочните материали са поскъпнали с 22%, а торовете и подобрителите на почвата – с 13,4%.

България засега остава сред държавите, в които общите цени на селскостопанската продукция все още растат, но разликата между приходите и разходите е все по-голяма. При 2,1% увеличение на цените на продукцията срещу 9,3% ръст на текущите производствени разходи земеделците са изправени пред свиваща се рентабилност. Именно тази ножица, а не само движението на цените на храните, е един от най-важните показатели за състоянието на сектора.